Знаете ли откъде идват мартениците и Баба Марта?
Mартеницата е нещо специално и докато има вяра в нея, тя има енергията, която влагаме с послание и пожеланието. Ако създадете сами мартничка или носите мартеничка със сигурност сте предали или приели това е пламъче енергия. Тази традиция е и връзката ни с нашите предци и нашата история. Мартеницата е вяра в доброто, положителното, надеждата за по-добро бъдеще.
Предците ни са вярвали в особените символи, но не са оставяли съдбата си само в ръцете на мистична магия. За да получиш добро, трябва да се трудиш, да правиш добро, а и да го пазиш.
Изработването и закичването с мартеници е част от историята на българския народ. Жизнена, непреходна и устойчива българска традиция, преминала през вековете.
…от времето на траките
Някои изследователи намират връзка с някои ритуали сързани трако-елинската древност и мартенските ритуали свързани почитащи Аполон Атина Палада . Спопред тях предците на мартениците се наричат ейресионе (от erion – вълна на старогр.) Те представляват клонки, които са накичени с бели и червени вълнени нишки.
Пътeшествието на пресуканатаните бели и червени конци минава и през първомартенските обреди свързани с посрещането на древноримската Нова година, настъпвала на 1 март. Те се изпълнявали в чест на бог Марс, на когото е наречен и месец март.
Митична връзка с прабългарите
Усукването на белите и червени нишки, носят закодираните пожелания за плодородие и здраве.
Червеният цвят според народните вярвания има силата на началото, на здравето, на живота и слънцето, предпазва от зли сили. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. Носиите на българите са именно с тези цветове.
Има легенда, тясно свързана с историята на възникването на Аспарухова България през 681 г. Интересно е да се проследят различните варианти на тази легенда.
Най-съдържателна e може би свързаната с Кубрат – Хан на прабългарите. Към края на своя живот владетелят събрал синовете си и им поръчал да бъдат винаги заедно, да си помагат. Сплотени те ще бъдат силни и непобедими, а Държавата защитена, но синовете на Кубрат допуснали да се борят за власт и да делят държавата на свои племена.
След смъртта на хана хуните нападнали прабългарите и пленили дъщерята на хана – Хуба. Предводителят на хуните предложил да освободят Хуба, ако братята се преклонят пред владичеството им. Братята отказали. Уговорили се, да тръгнат със отбрана част от воините си да търсят нова земя за народа си и който намери – да прати вест по птица. Само Баян, най-големият син доброволно останал в пленничество при сестра си. Братята си се отправили на юг.
Прекосявайки Дунава, Аспарух открил мечтаната земя и пратил гълъб носител на добрата вест на Хуба и Баян (сестра му и брат му) . Те избягали от хуните и водени от гълъба стигнали до Дунава, но не знаели накъде да продължат. Хуба вързала на крачето на гълъба бял конец и го пуснали да лети и да ги отведе до Аспарух. В този момент хуните ги настигнали и стрела ранила птицата, която продължила своя полет и кацнала на рамото на Аспарух на другия бряг на Дунава. От бликналата кръв част от белия конец се обагрил в червено. Той разбрал, че сестра му и брат му са свободни и ги привел през реката. Братята осъзнали голямата грешка, че не са послушали мъдрите думи на баща си и го признали пред своите войници. Развълнуван, Аспарух накъсал белите и червени конци и с тях закичил себе и храбрите войници, с които открил земята на бъдещата Велика България.
Денят бил 1 март.
От тогава та до наши дни се е утвърдила традицията на този ден всички да се обкичват с мартеници.
Друг вариант на легендата е свързан с победата на Аспарух над мощната Византия и основаването на Нова България.
Традицията на прабългарите изисквала Аспарух в знак на благодарност да принесе жертвоприношение на бог Тангра. Жертвената клада трябва да се запали със стрък сух копър. Но копър по тези земи не растял. В този миг от небето долетяла лястовичка /или сокол/. Към крачето бил прикрепен с бял конец снопче копър, изпратен от сестра му Хуба. От дългия полет крачето било наранено и единият край на конеца бил обагрен с кръв.
Бог Тангра бил почетен, а усуканите бял и червен конец станали символ на изпълнен дълг, на преклонение към бога на прабългарите- техен пазител. Аспарух в знак на признателност обкичил нагръдника на бронята си, близо до сърцето.
Денят бил 1 март, който и е посочен за началото на традицията за изработване и закичване на мартеница с благопожелание за здраве, дълъг живот, победи и благополучие. На този ден се пали огън, който прогонва злите сили и прочиства душите ни.
Баба Марта
От българския фолклор идва преданието за една старица – Баба Марта. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името й е свързано с името на месец Март. Нейни спътници са двамата й братя – Голям и Малък Сечко – така са наречени месеците Януари и февруари – двама братя с лют характер. Типично по женски тя е с променлив нрав, капризна и своеволна, а друг път добронамерена и весела. Разсърдиш ли Баба Марта, тя фучи и вилнее и ни засипва със сняг на парцали. Зарадваш ли я – тя е слънчева и засмяна . Затова хората, животните, дръвчетата и домовете трябва да посрещнат идването на Баба Марта закичени с магическите бели и червени мартеници.
По традиция на 1 март, рано сутринта стопанката почиства дома и изнася отпред бели и червени прежди, черги и престилки.
Ритуалът цели да зарадва Баба Марта, когато ги види, да се засмее та слънце да грейне. Така се предпазва домът от зло, болести и немотия.
В преданието се разказва, че Баба Марта ни гостува докато се появи първата прелетна птица – щъркел или лястовица или цъфнало плодородно дърво. До тогава всеки носи пресукани бели и червени конци. След като видите първия щъркел – закачете своите мартеници на плодно дръвче, за да е плодородна годината.
На мен най много ми харесва легендата свързана със създаването на българската държава. Тя съдържа поуката за обединението, за бащината заръка, братска и сестрина обич, за почитането на бога закрилник, за покаянието и прошката и възпитава родолюбие.
А на Вас коя от легендите най-много Ви харесва? Вие знаете ли друга легенда?
Подарете мартеница срещу една прегръдка
Забавно е да избереш за всеки приятел индивидуална закачлива мартеничка. Направих една, после втора и още много други униклани мартеници. Така се появи и моята колекция „Мартеници срещу една прегръдка“.
