Какво е всъщност рисуване с помоща на дясното полукълбо?

По какво се отличава рисуването с дясното полукълбо от рисуването с лявото

Известно е, че човешкият мозък има две полукълба: ляво и дясно. Природата ни е направила много по-интелигентни и уникални от другите същества, разделяйки функциите на двете ни полукълба. Лявото – решава задачи, свързани с анализ, контрол, планиране, стратегическо мислене, обработва точна информация, програмира звуците на разбираем език. Дясното – образува цялостна съзерцателна визия, емоционална, чувствена, по-близка до тялото, издава писъци, стонове, възторжени реакции „Уау” или „Ах”.
Когато ние сме ангажирани с изчисления, планиране, стратегия – работата на емоционалното, чувствено, ирационално – ни пречи, не ни позволява да се концентрираме върху конкретната задача и подробностите. Представете си, че правите счетоводен отчет, в същото време се чува задушевна музика, която е в състояние да предизвика силни емоции, дори сълзи. Това са различни функции и нашият мозък не харчи енергията си и за двете, т.е. регулира активността на мозъчните полукълба.
Например едно дете плаче горчиво заради обида или болка, а родителят в този момент се опитва да разбере от него какво точно се с случило. Но емоциите в този момент са се покачили и не позволяват да заработи рационалния речеви център, детето не може да каже нищо, докато не се успокои.
Ние сме уникални: кръвта, като постъпва към полукълбата, дава доминиращата активност на едното от тях, въз основа на задачите, които ни дават на “датчиците-сензори”: очите, кожата, носа и т.н. Когато зрителните анализатори получат точна информация за някакъв обект в далечината, на който трябва да се обърне внимание – да се разгледа и да се реши какво да се прави с него, през това време към лявото полукълбо има кръв прилив, и то се намира в състояние на активност.
Ако вземете в ръцете си котенце и го притиснете към гърдите си, преминавате към чувствата, чрез визуално наблюдение на цвета на козината, на фините усещания при допира, топлина и приспивното мъркане. Активира се дясното полукълбо и, разбира се, по това време намалява активността на лявото полукълбо, тъй като в тази ситуация преработването на точна информация не е необходимо и организмът пести запасите от енергия.
Същестува режим, наречен алфа ритмика, при него активността на мозъчните полукълба е еднаква, този режим може да бъде проследен преди сън или веднага след събуждане. Този режим се нарича транс, неутрално положение на работата на полукълбата, в „празноти съзнание” идват свежи идеи, организмът възстановява своите сили и т.н.
За съжаление, за да оцелеем в нашето общество, ние трябва да се справяме и обработваме много информация, при доминиращо ляво полукълбо, а лявото се намира в потиснато състояние, особено при притежателите на интелектуални професии. По този начин, в дясното полукълбо рядко навлиза кръв, което в крайна сметка води до атрофия на кръвоносните съдове.
В режим на алфа ритмика попадаме много рядко, съзерцателен режим се активира малко, работи само аналитичният, неикономичния режим на работа на мозъка, която изисква много енергия, глюкоза, и в крайна сметка, пренаситен със сладкиши, уморен, изтощен офис сътрудникът се връща от работа. Но като попадне в атмосфера, където не е необходима концентрация на вниманието, например, в парк с пъстри есенни дървета, където не искате да погледнете само едно листо, а да съзерцавате цялата картина, да разфокусирате зрението си, преминавайки в режим на съзерцание, някак си бързо се възстановяват силите.

А сега за това, как работи дясното полушарие

Относно концентрацията на вниманието (това включва работата на лявото полукълбо), не чрез анализ, а като използваме материали и техники за бърза (скоростна) живопис, не позволяваща да работи лявото полукълбо.
Рисуване с лявото полукълбо се преподава в академичните училища. Гарантирано дава резултат – рисува се с високо качество на картината чрез анализ, много знания, с помощта на схема и предварителен чертеж. Недостатъкът е: липсва е емоционалната работа и чувствата. За такава работа ще кажат: “Картината е красива, но не докосва душата”. Има още един недостатък – много дълъг е процесът на обучение, а след обучението не всички продължават да изразяват себе си в областта на изкуствата.
Рисуването с дясното полукълбо – е повече самостоятелен път и за начало са нужни само придобиването на четири основни умения. Процесът е лесен за научаване и вълнуващ, ученикът може да рисува картините по няколко часа, забравяйки за времето, намирайки се в алфа ритмика.

И двата вида рисуване са добри, и ако нямате намерение да посветите целия си живот на рисуването, то по-добре да изберете рисуването с дясното полукълбо.

Дясното полукълбо вижда с образи, то веднага обхваща обекта със сянка и отблясък, то перфектно вижда цветовите преходи и фините обертонови цветове. И, ако пренасяте картината, внасяйки в нея емоционално чувствената си сфера – повярвайте, зрителят ще усети вашата уникалност. Едно и също изображение всеки път ще бъде различно, наситено с нови усещания и чувства, защото те за вас наистина са неповторими.

Show Buttons
Hide Buttons